Тук се съхраняват неща

И тук е настъпила модата на велосипедите с фиксирани скорости. Почти всеки притежател на такова нещо автоматично влиза в списъка с хората, които трябва да ядат шамари и да копаят на полето докато се осъзнаят.

Колелата с фискирани скорости нямат свободно движение без да се въртят педалите и общо взето се ползват в състезания и писти. Естествено хипстърите, които ги притежават не ходят на писти, карат си ги в града, да отидат до кафенето с макбука. Дават безумни пари за нещо тотално безсмислено за нуждите им, често не си слагат спирачки, за да може хората да казват “Ама братле, как така без спирачки, как ще спираш” и те с мазна и самодоволна усмивка да си изкажат тирадата, индиректно обясняваща колко са велики те.

Само защото е модерно. Както и апаратите по 2 бона, продуктите на епъл, уейфарър очилата. Релефа, от друга страна, казва в прав текст “Аз съм виличие”, ерата Бог и Интернет в едно. На него не му трябват предмети за хиляди левове, за да се чувства така. Не го прави заобиколно, казва го в прав текст за 2 минути във видео формат. На всеки му се иска и цял живот блъска, защото просто го е срам да си го каже като него.

а тоя калоян борисов

е една хилка

за мен беше супер пич

 хееее

 пламине, пламине

аз съм релефа бог бе мой

ти беше в началото отличник

а ти стана слаб в успех

а ти

рейхан, викаха му орека

така

самет

тоя владимир, как е бе тъпо копеле

имаше педерастка походка

гьоооооорги

а този пич

приличаше все едно че е наркобос

как е би копиле

стожера, стожера

кво става, жив ли си

пона ли ми кой съм

иван иванов ПИЧ КАК Е БЕ?

най-великата звезда в интернет

Това бяха релефа - машината бог, правя ревю на съуциницте си. Лириките на песента, ако се чудите. Не точните, но произведение написано по друго произведение. Като в училище анализ на произведение, ама анализа ако е станал толкова як, че вече е произведение? И трябва анализ за него? Ама Релефа не може да се надмине, тоя диалог е гениален, всяко едно вдишване предава емоция, разказва история без да излага фактите, практически е толкова добро, че препраща към съвсем друго отколко се говори в него самото. Главният герой разказва за себе си чрез други хора. Ама и за себе си чрез себе си говори, така че не знам. 

Едно време, славата му тръгна от бгфото и форума на бб-тийм. На снимките беше пак мега нацепен без химия, натурано тяло и помпане до отказ. И оттам тръгнаха Рамбо/Конан смърта. Имаше една мисъл “рамбо е толкова силен, че убива с нож, толкова умен, че има 6 без да учи”.  

Дам, дам. Дванадесетте часа на работа, та и още не са свършили. Вече толкова дълго съм тук, че забравям периодически, че съм на работа.

Чудя се още дали да пиша нещо, ама ме е срам някой да не ходи до кенефите зад мен и да види, че пиша пост за тъмблар блогчето ми. Не че ме притеснява да не ме помислят за гей, просто ме е срам някакси. По-скоро ме е срам от себе си дори. Не мисля, че мога да се анализирам до толкова, че да разбера точно каква ми е мотивацията, за да пиша тука. Не искам да се заблуждавам, че го пиша за себе си, защото нямаше да е на шибан блог. Ама и не го пиша за някого, ами сигурно защото си мисля, както повечето хора, че това, което си мисля е толкова ценно, че трябва да се запечата временно. Както и да е, откакто започнах този пост минаха сума часове, а още ми остават 4 от 12те часа.

Само че мисля това да го завърша като дойда другата събота пак за 12 часа.

Пак събота, пак 12 часа. Остават отново 4 часа до края. В дните междувременно се сещах на няколко пъти какво ми се иска да напиша тук, но в крайна сметка забравих.

Излишно е да казвам кой ден е пак. От началото на публикацията минаха 2 месеца. Днес обаче се сетих за човека, който издебваше деца и ги бодеше с празна спринцовка. Как ли му е хрумнала идеята? Защо точно по този начин? Дали го е обмислял и планирал или е бил до такава степен възбуден, че се е отдал на импулса и не е можел да се спре. Толкова е абсурдно и перверзно, че чак е смешно.  

Вероятно не е нетипично за характера ми, но днес се чувствам в особено минималистичен режим. Бих искал да нямам никаква интеракция със заобикалящия ме свят, не искам и да мисля за нищо. Пуснал съм се зверски по пързалката, ето за това евреите имат шабат. Понеже, няма какво да се лъжем, са материалистични копеленца, им трябва някакъв ден, в който да не влияят на околния свят. Да преустановят за малко отпечатъка си върху природата и да се опомнят от ламтежа си за пари. Те и неевреите са толкова алчни, ама нямат шабат, а определено си има нужда от такъв ден. Дори седмица на някакъв период. Не знам, ама добре би ми дошло.

Ах, как ги мразя тези нощни смени точно в събота. Някакси ми е инфлексна точка за цялото ми неудоволетворение от работата. Просто е подигравка, хем няма какво да правя, хем не мога да се концентрирам и да правя нещо смислено за мен, защото физически ми е адски гадно. Тъй като е само веднъж на седмица, няма и как да се адаптирам, а пък след нея имам два дни почивка, в които спомените ми се изтриват и забравям всичко. В крайна сметка може би просто се оплаквам, не знам и аз.

Нека започнем с Парадоксите на Азис. Всеки се чувства объркан в живота, не знае какво да прави, не вижда смисъл. Тук се намесва песента на Азис - Сен Тропе. Когато нищо не е сигурно, има една вселенска аксиома, която винаги ще важи: “Всички са на Сен Тропе”. Всички, без изключения. Каквото и да стане, всички ще са там. Ти също си на Сен Тропе, и аз. Въпросът е дали можеш да го осъзнаеш. От това съждение могат да се изведат още много изводи, могат да се построят много теории.

Естествено Азис не просто хвърля гениалното си прозрение на хората. Той привежда аргументи, за жалост трудни да се разберат. Ако всички са на Сен Тропе, то как:

“други на Малдивите,
 в Дубай пък третите! Ах, лелеле…”

 Има две опции. Едната е с последващите си твърдения да разруши матрицата на мисленето ни, посредством  противоречащи аргументи. Както вече знаем “всички са на Сен Тропе”, тогава как би било възможно да има хора на Малдивите и в Дубай. Естествено не е, което кара мозъкът ни даде на късо и да отхвърли логиката и разума, за да бъде по-добре подготвен да прозре истината - че всички са на Сен Тропе.

Другата възможност е това да се служи за доказателство на идеята. Видно е, че няма как хора да бъдат на различно място от Сен Тропе. Майната им на Малдивите и Дубай. Тези тъпи копелета, само пионки в мисълта на Азис.

Антонио Стораро. Скритият код.

Проследих текстовете на неговите произведения и открих, че единствено числата от 1 до 6 фигурират в тях. Азис извежда Истината, Стораро дефинира шаблона, по който се твори.  Докато всички са заети да бъдат в Сен Тропе, природата твори следвайки редицата от едно до шест. Тук трябва да се спомене, че шест се повтаря 3 пъти. Низът изглежда по следния начин: 1 (раз) 2 3 4 5 6 6 6. Не мога да преценя дали трябва да се игнорира библейското число на дявола, което се получава на края на редицата. Всъщност все още имам проблеми с интерпретацията на числата. Твърде праволинейно се развиват, докато не стигат до шестицата. Една вечер, след като бях много пиян и разполагах с маркер в джоба се опитах да реша триъгълника на Стораро в един асансьор. Начертах го, както е известно със страни 2 3 и 4. Не помня точно колко съм смятал, но може и да съм достигнал до решение. За съжаление, когато се върнах след време да видя какво съм измислил, намерих замазано петно. Някой го бе изтрил със спирт.